ЖИВОТ БЕЗ БАРИЕРИ

Новите технологии откриват по-големи възможности пред хората със зрителни увреждания, позволявайки самостоятелно да преодоляват обективните бариери, възпрепятстващи социалното им включване


виж света през компютъра начало спорт ръководства кулинарни страници статии сайта се поддържа от Superhosting.bg

Ръководства

NVDA (екранен четец)

Windows

MS Word

MS Excel

MS Outlook

Mozilla Thunderbird

ABBY Fine Reader

Торент файл

Аудио файлове

Adobe Audition

Winamp

KMPlayer

Nero

Balabolka

CDex

CCleaner

Avast Antivirus

Orbit Downloader

µTorrent

Internet Explorer 8

Skype 3.8

Skype 5.3

Електронна поща

SVD (Spider Video Downloader)

Readability

Статии

Водорасли ще връщат зрението на хората

Калифорнийски и британски специалисти твърдят, че хора, загубили зрението си заради увредена ретина, ще могат отново да прогледнат благодарение на светлочувствителни гени, взети от водорасли. Учените изследвали клетките, използвали водораслите, за да търсят слънчева светлина за фотосинтезата. Оказало се, че тези клетки идеално подхождат за замяна на увредените клетки в ретината на човешкото око. Опитите върху лабораторни мишки потвърдили, че учените са на прав път. Гризачите можели отново да виждат благодарение на гена на водораслите и този ефект може би ще бъде постоянен. Близките две години експертите планират да проведат опити и с хора.

Опасно ли е кафето?

Доста често се случва да прекаляваме с кафето и някой да ни направи забележка, че това е вредно за здравето. Сигурно е така, особено ако наистина прекаляваме с количеството. Това обаче не означава, че не можем да се насладим на сутрешната си чаша кафе и то без всякакви угризения, че сме навредили на здравето си.Според нови изследвания умерените количества кофеин подобряват функцията на мозъка. Има данни, че предпазва още от деменция и Алцхаймер. Това са и резултатите от изследването "Therapeutic Opportunities for Caffeine in Alzheimer's Disease and Other Neurodegenerative Diseases" на група международни експерти. Ето до какви други заключения са стигнали те:
1. Кофеинът има положителен ефект върху способността ни да научаваме и да решаваме сложни задачи, както и върху паметта;
2. Има обратнопропорционална връзка между редовната консумация на кофеин и вероятността от болестта на Паркинсон. С други думи, кофеинът ни предпазва от нея;
3. Консумацията на умерени количества кофеин изглежда се свързва с намаляване риска от Алцхаймер; 4. Кофеинът нормализира функцията на мозъка и го предпазва от дегенерация;
5. Подобрява цялостното ни състояние, носи щастие, енергия, бодрост и подобрява общителността;
6. Повишава физическата издръжливост;
7. Може да намали риска от диабет тип 2;
8. Кафето съдържа голямо количество антиоксиданти.
Има притеснения относно кафето, които са известни отдавна. Някои от тях са, че може да доведе до хипертония, сърдечно-съдови заболявания, дори рак. Може би са верни, но ако наистина прекаляваме с ободряващата напитка. Така че, просто трябва да внимаваме с количеството. Според други данни има още доста причини да се наслаждаваме на сутрешната си чаша ароматно кафе. Ето и някои от тях:
- Намалява болката – две чаши кафе на ден могат да намалят болка в мускулите с 48% (според Journal of Pain);
- Увеличава приема на фибри – чаша кафе ни доставя 1,8 грама фибри (според Journal of Agricultural and Food Chemistry);
- Защитава черния дроб от цироза (според Archives of Internal Medicine);
- Намалява риска от диабет тип 2 (според Archives of Internal Medicine);
- Намалява риска от самоубийство (според Archives of Internal Medicine);
- Засилва сексуалното желание на жените;
- Намалява риска от подагра при мъжете;
- Помага срещу главоболие;
- Стимулира метаболизма;
- Намалява риска от кариес, когато се пие чисто;
- Влияе положително, както на краткосрочната, така и на дългосрочната памет.

Защо мозъкът ни е голям, а пенисът гладък?

Сексът щеше да е различен, дори и болезнен, ако мъжете не бяха еволюирали и не бяха изгубили малките твърди бодли на пенисите си, които все още са налични върху половите органи на някои примати. Авторите на проучването от Медицинския институт "Хауърд Хюз" и Станфордския университет са установили, че някои ключови различия – като например по-големите мозъци на хората и липсата на бодли върху пенисите – се дължат на липсващи фрагменти ДНК, отговорни за включването и изключването на гените. Проучването подкрепя идеята, че гените, които контролират активността на други гени, са изключително важни и че с тях може да се обясни защо хората са толкова различни от другите бозайници. За целите на изследването специалистите са сравнили генетичния код на човека с този на шимпанзетата – най-близките му сродници, и на други бозайници. Изследователите са открили 510 генни сегмента, които са налични при шимпанзетата и други бозайници, но липсват при човека. Почти всичките от тези сегменти са регулаторни гени – генетични "ключове", които влияят върху активността на съседни гени. След това учените са направили компютърен анализ, за да идентифицират изтритите ДНК сегменти, които са били струпани около специфични гени.
"Открихме повече промени, отколкото очаквахме, в близост до гените, участващи в сигнализацията на стероидните хормони, както и известен брой делеции близо до гените, играещи роля в мозъчното развитие", обяснява Дейвид Кингсли от изследователския екип .
Специалистите са открили например, че един от сегментите от ДНК, който е изтрит от човешкия геном, е отговарял за развитието на сензорни мустаци като тези при мишките, както и за развитието на твърди бодли като наличните върху пенисите на много бозайници.
"Хората винаги се изненадват, когато научат, че половите органи на много организми са покрити с подобни образувания", казва Кингсли.
Изследователят обяснява, че тези бодли обикновено се срещат при видове, които се чифтосват бързо - като например шимпанзетата, които се състезават, за да оплодят една или две женски. Бодлите представляват образувания от кератин - протеина, изграждащ ноктите. Те често са разположени върху сензорни рецептори и учените допускат, че отстраняването им ще удължи копулацията. При хората загубата на бодлите е спомогнала за удължаването на половия акт и за създаването на моногамни връзки. Друга интересна делеция е била разположена близо до ген, който контролира растежа на мозъчните клетки. Заличаването на този сегмент от ДНК е допринесло за развитието на по-големия мозък при хората. И двете еволюционни промени вероятно са настъпили, за да посрещнат репродуктивните нужди на хората. Авторите на проучването се надяват, че освен физическите различия в човешката еволюция, ще могат да разберат по-добре и някои важни физиологични различия, като например защо хората са податливи на болести като рак, артрит, малария, Алцхаймер, Паркинсон и зараза с вируса ХИВ. Изследването е публикувано в сп. Nature.
Источник (БТА)

Вижте още статии


>

За контакти: 9009 гр.Варна ул."Петко Стайнов"3 Културен Дом на Слепите
Web master: Христо Шипанов - GSM: 0882/211 153; e-mail: shippy52@gmail.com