Начинаещият потребител е добре да знае най-общо за устройството и функциите на компонентите на един съвременен компютър. Персоналният компютър или съкратено PC, се състои от две основни части, това са: Hardware, с неговите реални технически компоненти и Software, включващ операционните системи и приложните програми. Това се отнася както за стационарните Десктоп компютри, така и за лаптопите. Да започнем с хардуерните елементи.
HARDWARE
MotherBoard, дънна платка, наричана още дъно или системна платка, това е Основен елемент без който не може да функционира персоналният компютър. Ако за процесора може да се каже, че е „мозъкът", то дъното е "нервната система" на компютъра. Това е основната платка, върху която се монтират всички задължителни хардуерни елементи без периферията. Тя осъществява връзката между отделните хардуерни елементи и периферните устройства на персоналният компютър. Дъното има 6 основни елемента, това са чипсета, процесорният цокъл, поддържаният тип памет, наличните шини, поддържаните устройства, и формата на дъното. Чипсета е съвкупност от логически чипове осигуряващи нормалната работа на всички елементи. Самото дъно трябва да поддържа работата на процесора и да има цокъл за него. Също така да разполага със слотове за RAM паметта, за хард дисковите устройства, куплонзи за мишка и клавиатура, паралелни, последователни, USB и FireWare портове, различни шини за връзка като ISA, PCI, AGP. Дънната платка може да поддържа различни системни честоти, измерващи се в MHz, а понякога има и различни екстри. Една дънна платка може да поддържа различни процесори, но винаги от един и същи тип. Смяната на процесора с такъв от друг тип почти винаги налага и смяна на дъното.
Централен процесор, (Central Processor unit), CPU или само процесор. Това е най-важният елемент от системата. Често го наричат “мозъкът” на компютъра. Той представлява интегрална схема, която изпълнява главните командни функции в персоналният компютър. От архитектурна гледна точка, съвременният процесор се състои от седем основни части. Това са Аритметично-логическо устройство, Управляващо устройство, Регистри, Декодиращо устройство, Кеш за данни и Кеш за команди, Интерфейсна шина за връзка и Устройство за предварително извличане. Скоростта с която работи процесора се тактува от управляващи импулси във времето, затова се нарича тактова честота. Измерва се в МегаХерци (MHz). При равни други условия процесорът с по-висока тактова честота ще е по-бърз. Архитектурата на различните процесори обаче е различна и затова има случаи, при които един процесор с по-ниска тактова честота извършва нещо по-бързо от друг процесор с по-висока тактова честота. Реалната производителност на един компютър се измерва в брой операции за секунда наречени мипсове. Тактова честота: измерва се в мегахерци, а в по новите процесори в гига херци. Един гигахерц .е равен на 1000 000 000 Hz. Един MIPS е равен на 1 милион операции за секунда.
Съвременните процесори притежават нова архитектура и много ядра, които съществено влияят на тяхната производителност и функционалност.
Памет. Паметта се дели основно на два вида RAM и ROM. ROM паметта е само за четене, в нея е записан Биоса, софтуера на дъното. RAM или оперативната памет е абсолютно задължителен елемент. Служи като поле за оперативната работа на операционната система и приложните програми. Тя може да се прочита и записва и данните в нея да се изменят след което да се прехвърлят в хард диска. Това е много бърза памет, в която програмите и информацията се поместват след тяхното извикване. Обемът й се измерва в МегаБайтове (MB) и гигабайтове(GB). По принцип, колкото повече е тази памет, толкова по-висока производителност ще има един компютър. Това обаче зависи и от други неща. Скоростта на тази памет се измерва в честотата, на която тя може да работи и отново мерната единица са MHz. За скоростта на паметта обаче има значение и нейното средно време на достъп, което се измерва в наносекунди (ns). Колкото по-ниска е стойността на ns, толкова по-бързо дадена памет може да даде информация, намираща се в нея.
Хард диск, на английски HDD (Hard Disk Drive). Има два основни типа хард дискове: старите механични HDD и новото поколение SSD устройства. Твърдият диск е задължителен компонент за персоналните компютри. Това е паметта на вашият компютър, на него се инсталират операционната система и програмите, запазват се всички данни и по-късно се извикват от тази постоянна памет. Повечето компютри имат по един твърд диск локализиран вътре в компютърният корпус, именуван дисково устройство C. Обикновено се разделя на два или повече дялове, които приемат следващите букви D, E, F и така нататък. Бъдещето принадлежи на SSD новото поколение хард дисково устройство за съхранение на данни, използвано в компютрите. SSD дисковете заменят традиционните механични HDD твърди дискове, като използват флаш-базирана памет, която е значително по-бърза. По-старите технологии за съхранение на твърдия диск изпълняват по-бавно задачите, което често прави работата на компютъра ви по-бавна. SSD дисковете ускоряват компютрите значително по-бързо, поради минималното време за достъп и четене на информацията и бързото и пропускане. Освен вградени хард дискове на пазара се предлагат външни дискови устройства, които се свързват с кабелна връзка. Съхраняваната информация в диска се организира, подобно на библиотека, поставяйки файловете в папки, известни още като директории. Неговият обем се измерва в Мега, Гига и тера Байтове ( MB,GB, TB), скоростта на въртенето му - в обороти в минута (rpm - rotates per minute), а средното време за достъп до данни на него - в милисекунди (ms). На пазара вече се предлагат външни Хард дискови устройства, които се свързват през U S B входа на компютъра. Те могат да бъдат захранвани през U S B от компютъра, или със самостоятелно захранване на 220 волта.
Флопи дисково устройство , или просто флопи. Не е задължително, но е полезно и старите модели компютри го имат. Служи за четене на дискети. Дискетите са преносими носители на данни. Винаги е много по-бавно от който и да е твърд диск. В съвременните компютри не се инсталира вече.
Компакт дисково устройство, CD-ROM. В съвременните компютри това устройство бе задължително, но сега много нови модели лаптопи се предлагат безнего. Оптичните дискови устройства биват четящи и записващи. В зависимост от дисковете с които могат да работят се делят на CD и DVD устройства. Работещите с дискове от 700 MB, имат лого CD-R, само за четящите а за записващите логото е CD-WR.
Работещите с дискове от 4GB са DVD-ROM устройствата. Това дисково устройство, за разлика от CD-ROM, има многократно по-голям капацитет и се използва за разпространение на цифрови видеофилми и за публикуване на големи софтуерни пакети, които иначе биха заели по няколко компактдиска. На пазара има вече двуслойни DVD + WRустройства, които работят с двуслойни дискове увеличаващи капацитета от 4,5GB до 8,5GB.
Графичен адаптер, или популярно наричан, видео карта. Този компонент е задължителен, освен ако дънната ви платка няма вградена функция да работи и като видео карта. Функцията й е да изпрати към екрана сигнали, които след това виждате като образ на монитора. Всяка видео карта има различни възможности. Едни функции са вградени в някоя карта, а други не. Допълнителните функции позволяват на картата да извършва дадени задачи по-бързо. Графичният процесор (имат го всички видео карти от последните няколко години) е мозъкът на видео картата, елементът, който изчислява почти всичко. Графичната карта също си има и памет, измерваща се в МегаБайтове (MB) или КилоБайтове (KB) за старите карти. В зависимост от това колко памет има картата, тя може да покаже различен брой цветове.
Аудио карта, на английски е sound card. Този компонент осигурява на компютъра възможността да възпроизвежда и записва звук. За целта разбира се трябва да имате слушалки, тонколони и микрофон. Аудио картата осъществява връзката между компютъра и тези звукови устройства. Основната функция на аудио картата е да преобразува аналоговият сигнал в цифров, който се предава и записва от компютъра и обратното, да преобразува цифровият сигнал в аналогов, който се възпроизвежда от звуковата система. Важна част от аудио системата са тон колоните възпроизвеждащи звука. те биват активни и пасивни. Активните имат вграден усилвател, чрез койтосе регулира звука. Пасивните разчитат на мощността на аудио картата. Този компонент е особено необходим за потребителя с нарушено зрение, който разчита на звуковият синтезатор.
Мрежова карта, LAN Card. Мрежовите карти са управляващи устройства за приемане и предаване на мрежови сигнали. Служи за връзка на компютъра с Локална или Интернет мрежа, към която е свързан. Мрежовата карта се поставят върху шината на дъното на компютъра. Интерфейсът й може да е I S A или P C I.
Периферни устройства
Монитор, функция на това устройство е да покаже, чрез графичният интерфейс на потребителя какво прави. Старите монитори бяха с електронно -лъчева тръба (CRT), а новите имат дисплеи с течни кристали (LCD). Размерът на екрана на монитора се измерва, както при телевизорите,по дължината на диагонала в инчове. Освен размера, мониторите притежават още няколко характеристики. Най-важната е честотата на опресняване, която показва колко пъти в секунда се опреснява образа. Измерва се в Херца (Hz). При стойност, по-ниска от 72 Hz човешкото око улавя пречертаването на образа и се изморява. Колкото по-висока е стойността на тази характеристика, толкова по-малко ще се изморява окото.
Клавиатура, keyboard. Това е стандартното входно устройство, с което въвеждате данни в компютъра.
Модем, modem. Модулира и демодулира сигнали за да може компютърът да осъществява връзка с мрежа през външна линия.
Скенер. Скенера е периферно устройство, което се включва допълнително към компютъра. Неговата функция е да сканира печатни издания, като книги, документи, снимки и др.от хартиен носител и да създаде електронно копие , файл с изображение. Сканираното изображение се съхранява във електронен формат. Това позволява да се конвертира в различни редактируеми текстови формати и да се запише на твърдият диск на компютъра. Много удобно и полезно устройство за потребителите с увредено зрение.
Принтер. Върши точно обратната работа на скенера - разпечатва на хартия данните съхранени в компютъра. Печатното периферно устройство обръща файловете от електронен формат в документи на хартиен носител. На пазара са се наложили три основни вида принтери , матрични, мастиленоструйни и лазерни. Един принтер може да бъде цветен или черно-бял.
Мишка. Това е най-разпространеното посочващо устройство. Служи за придвижване на курсора по екрана и улеснява извършването на много операции.
Сменяем диск, Removable disc, наричан популярно флаш памет. Това е преносимо запаметяващо устройство, което се свързва към компютъра и се управлява от централния процесор. Има функция на външна памет, с която се въвежда или извежда информация от компютъра.
SOFTWARE
Операционната система е базисна платформа, която осигурява управлението на персоналният компютър и принадлежащите му устройства. Windows има две основни 32 и 64 битови платформи. Операционната система се състои условно от три основни компонента, ядро,обвивка и допълнителни програми. Ядрото е най важната част от операционната система , която комуникира директно с компютъра. Обвивката наречена още потребителски интерфейс, е предназначена за потребителя. Посредством интерфейса потребителя показва на компютъра какво точно иска от него. Има два вида интерфейси, команден и графичен. С командният управляваме компютъра, като въвеждаме с клавишите набор от команди. Графичният интерфейс предлага във вид на работен плот икони и други символи, които потребителя посочва с мишката. Допълнителните програми, обикновено са най необходимите софтуерни приложения, включени в операционната система. Например Windows включва Internet Explorer Media player и др. Приложният софтуер представлява набор от програми с които дадена операционна система може да работи. На практика потребителя работи с тези приложни програми, а не със самата операционна система. Затова е важно при избора на операционна система да се има предвид нейната съвместимост с множество приложни програми.
Изготвил: Христо Шипанов
