ЖИВОТ БЕЗ БАРИЕРИ

Новите технологии откриват по-големи възможности пред хората със зрителни увреждания, позволявайки самостоятелно да преодоляват обективните бариери, възпрепятстващи социалното им включване


виж света през компютъра начало спорт ръководства кулинарни страници статии сайта се поддържа от Superhosting.bg

Ръководства

NVDA (екранен четец)

Windows

MS Word

MS Excel

MS Outlook

Mozilla Thunderbird

ABBY Fine Reader

Торент файл

Аудио файлове

Adobe Audition

Winamp

KMPlayer

Nero

Balabolka

CDex

CCleaner

Avast Antivirus

Orbit Downloader

µTorrent

Internet Explorer 8

Skype 3.8

Skype 5.3

Електронна поща

SVD (Spider Video Downloader)

Readability

очна клиника "Света Петка"

очна клиника "Света Петка"

Kатаракта - реалност или спекулация?

От всички очни операции в България, най-голям е делът на операцията за катаракта. Годишно в страната се осъществяват около 30 000 такива интервенции. Катаракта-това е помътняване на лещата на окото, съпроводено с намалено зрение за далеч и близо. Очилата при тези случаи не могат да възстановят зрението на пациента. Тази диагноза е доста честа във възрастта след 65 –та година. Пациентите отиват при очния лекар поради намалено зрение. В много случаи, независимо от възрастта им, се поставя диагноза ”катаракта” и се предлага оперативно лечение (факоемулсификация и имплантация на вътреочни лещи). Къде е истината? Във възрастта до 45 години честа причина за ниско зрение са оптичните аномалии – късогледство, далекогледство и астигматизъм. До 18 – 20 годишна възраст очната оптика се променя/късогледството се увеличава, далекогледството намалява, астигматизмът остава непроменен/. Акомодацията/фокусиращата система на окото/компенсира оптичната аномалия/особено далекогледството и астигматизма/във възрастта до 45 години. Ако в тази възраст лещата на окото се подмени, то пациентът губи системата си за фокусиране. Ще му бъде предложена имплантация на монофокална, мултифокална или акомодативна леща. Но нищо не може да бъде по-перфектно от собствената акомодация на окото. И ако пациентът не е имал катаракта, огромна грешка е той да се подложи на операция. Всяка леща, която му се предложи за имплантация, има своите недостатъци. Ако се имплантира монофокална /еднофокусна/ леща за далеч, той ще има нужда от очила за близо. Ако се избeрe фокус за близка дистанция, тогава ще чете без очила , но ще използва очила за далеч. Ако пациентът избере мултифокална леща, то тогава той трябва да приеме компромиса, че няма да има стопроцентово зрение за далеч и за близо, а в някой случаи ще има нужда от очила.
Изборът на акомодативна леща ще доведе до добро зрение за далечна и средна дистанция, но за близо/четене, компютър/ще са необходими очила. Днес светът все още не е успял да създаде ”идеалната” леща – тази , която има качествата на човешката леща на 20 годишна възраст.
Какво трябва да знаят нашите пациенти днес, когато им поставят диагноза катаракта и им предложат операция с имплантиране на изкуствена вътреочна леща. Първо, задайте си въпроса ”Имам ли аз катаракта в тази възраст”? Много рядко във възрастта до 60 години хората имат катаракта. Възможно е в естествената леща на окото да има вродени мътнини. Но ако те са в периферната част на лещата обикновено не пречат на зрението. Тогава нямате мотив да оперирате ”катарактата”си.
Много често пациентът след 45 годишна възраст се оплаква от плуващи мътнини в окото особено при поглед на светъл фон. Плуващите мътнини са клетки в стъкловидното тяло на окото. То се намира зад лещата, така че подмяната с изкуствена такава няма да „изчисти” плуващите мътнини. Най-честа причина за пониженото зрение, обаче, са оптичните аномалии – късогледство, далекогледство и астигматизъм. Всички те могат да бъдат коригирани с очила(еднофокусни или прогресивни стъкла), контактни лещи(монофокални или мултифокални) или с лазер. Най-върховото постижение е лазерната процедура Presby Max- корекция за далеч и близо, която може да се осъществи само с най-новия модел лазер на германската фирма Schwind. Tази процедура се извършва върху роговицата на окото. Лещата на окото, макар и с намалена акомодация ще позволи фокусиране на образите за далеч и близо. Ако пациентът не понесе мултифокалната корекция на роговицата, тя може да бъде изчистена с помоща на лазерната машина. При вградена мултифокална леща и липса на адаптация (мозъкът не понася двойния фокус), единственият изход е подмяната на мултифокалната леща с монофокална. Това изисква нова операция, съпроводена с травма за окото и голям риск.
Как трябва да постъпи пациентът с диагноза „катаракта”? 1.Поискайте от Вашия очен лекар фотография на катарактата.
Всяка клиника има биомикроскоп с дигитална камера, или поне ангиограф. 2.Посетете втори очен лекар. Нека той да потвърди диагнозата. Изберете клиника, която предлага освен операция за катаракта, и лазерна корекция.
3.Ако имате катаракта и Ви предстои операция, поискайте обяснения каква вътреочна леща ще Ви бъде вградена.
4.Изберете фокусната дистанция, която Ви е най-подходяща. Ако шофирате по-често, тогава за Вас е нужен фокус за далеч. Изберете монофокална, акомодативна а при наличен астигматизъм – торична вътреочна леща. Ако сте домакиня и търсите далечна и близка дистанция едновременно, изберете опцията моновижън или мултифокална леща. Ако сте късоглед/а и близката дистанция е много важна за Вас, изберете фокус за близо/на 35-40см/, но се примирете с очилата за далеч.
5.Изберете клиника,която да има модерни ексимерни лазери.Там след операция за катаракта може да се осъществи т.н.”фина докорекция” с лазер.
Една операция за катаракта е рутинна операция. Но Вие имате две очи.Нямате право на грешен избор. Не се подвеждайте по рекламите или съвета на некомпетентентни хора. Изберете Вашата клиника, Вашия хирург. Прочетете информацията в техния сайт за диагнозатата ”катаракта”, вида на операцията, избора на вътреочна леща.
За контакти: Очна клиника”Света Петка” създаде информационен център за всичко това. Използвайте го! Можете да ни намерите на следния адрес: гр.Варна ул.”Иван Драсов”10А , тел:052/610 373; 052/611 130; 052/611 131

http://st-petka-eyeclinic.bg/

Козметична пластична хирургия в Очна клиника ”Света Петка„Варна

Блефаропластика – това е името на козметичната очна хирургия. Това се пластиките на клепачите и околоочните тъкани както по медицински показания, така и по естетични съображения.
Най-честото показание за блефаропластика е „Птозата”, т.н.”спаднал” горен клепач. Причината е в мускула, повдигащ горния клепач-наличие на по-дълго сухожилие, слабост или липса на функция. Операциите, коригиращи птозата са три варианта.
Ектропиум е извръщане на долния клепач навън. Често се среща при възрастни хора като е съпътствано с хронично дразнене на лигавиците на окото. Има различни варианти за корекция на тази аномалия.
Ентропиум е извръщането на горния или долен клепач навътре, при което миглите дразнят и нараняват роговицата. И тук вариантите на пластика са няколко.
Блефарохалаза е излишна гънка на кожата на горния клепач. Появява се в по-напреднала възраст и се дължи на намалената еластичност на кожата. Пластична корекция се извършва обикновено на един етап на двете очи. Така се постига симетричност във формата и позицията на клепачите на двете очи.
Ксантелазмите са отложения на липиди в подкожния слой на двата клепача. Често се свързва с повишени серумни нива на холестерол. Тук симетричната пластика е също за предпочитане. „Торбички” под очите са честа причина за посещение при пластичния хирург. Причината е пролапс с изстласкване на мастна тъкан от орбиталното пространство, често съчетано със слабост на фиброзната бариера между клепачите и орбитата. Общият пластичен хирург оперира през кожата. Това обаче води често до вторична слабост на клепачните тъкани. Получава се т.н. ”scleral show”-оперираните очи получават кръгла форма/нормалната очна линия на клепачите е цепка с формата на бадем/. Очните пластични хирурзи на „Света Петка” осъществяват т.н”трансконюктивален” достъп при тази операция – тя се извършва не през кожата, а от вътрешната повърхност на клепача. Тази техника изисква и специално оборудване за за безкръвно изрязване на тъкани /високочестотен хирургичен нож/. Ботокс и филъри допълват асортимента на козметичните процедури при очните пластични операции. Ботоксът е токсичен медикамент, който временно парализира част от лицевата мускулатура и така изглажда бръчките по лицето. Филърите са биологично съвместими продукти, които могат да попълнят подкожното пространство, и да изгладят бръчките. С тях може да се промени формата и контура на устните. Приложението на ботокс и филъри започна масово да се извършва в козметичните салони от неквалифицирани ”специалисти”. Законът е разрешил лекари от определени специалности, и със съответната подготовка да боравят с ботокс и филъри. В последните години в страната ни всеки пластичен хирург е обявил, че осъществява всички видове пластики по тялото. В страни с развита пластична хирургия, специалистите са профилирани в различни сфери на пластичната хиургия – нос, гърди, бедра, корем и т.н. Логично е да има големи разлики в резултатите на общите пластични хирурзи и очните такива. Подходът, техниките и опитът са в полза на офталмолозите.
В очна клиника”Света Петка” има сертифицирани пластични хирурзи. Те са подготвени на европейско ниво и имат голям опит. Доверете се на пластичните специалисти в офталмологията. Те са единици в страната-ще ги намерите в Очна клиника”Света Петка”.

3-D в киното и телевизията

Зрителната умора е по-голяма? 3-D техниките навлизат в киното и телевизията все по-мощно. Нашите деца и ние самите търсим това ново изображение. То е интересно, близо до реалното. ”Аватар”, „Алиса в страната на чудесата”, „Оз-великият” и много други филми са атрактивни в 3-D вариант.
Но защо, след такава прожекция главоболието се увеличава, децата стават разсеяни, изморени?
Астенопия – така се нарича умората, която се появява при натоварване на зрителния анализатор. Очите са като две антени, които предават образа до мозъка, който ги слива и създава усещането за триизмерност и перспектива. Техниките на 3-D изображението са най-различни и са се променяли във времето. Принципът, който те използват е т.н. дисоциация на образите. Нормално явление в зрителното възприятие е сливане на образите на двете очи в един.Това се осъществява в мозъка. В основата на 3-D техниките стои обратното явление - дисоциация/разделяне/ на образите. Специални очила с червено стъкло на едното око,и зелено - на другото, разделят образа от екрана на червен и зелен такъв. Мозъкът ни се стреми да ги слее, но те се различават. Сливайки ги, мозъкът получава възприятие за стереозрение.Това са т.н. кодирани анаглифи – образи от чевено-зелени очила. В последните десетилетия се появиха т.н. поляризиращи очила/нарича се „циркулярна поляризация”/.Отново образите на двете очи в мозъка са дисоциирани. В тези случаи обаче позицията на главата е от значение, за да се получи 3-D изображение. Днес на мода са т.н.”активни” 3-D очила. Те предлагат на дясното и ляво око редуващи се образи в бърз порядък-всъщност докато едното око получава LCD блокиран образ, другото има нормален такъв. Има и системи от лещи и призми, които проектират в пространството различни образи, а мозъкът ги възприема като стереообраз. При 3-D кино и телевизия акомодацията/фокусирането/ и конвергенцията са разстроени. Образът на едното око се намира пред, а на другото око зад екрана. Това създава илюзия за стерео-образ, но за сметка на напрежение на мозъка. Ако зрителят/т.е.нашият пациент/ няма перфектно стереозрение, тогава напрежението на мозъка и умората са по-големи. В някой случаи, при опита да бъдат разделени образите на двете очи, с цел 3-D изображение, се получават двойни образи пред всяко око. Опитът на мозъка да ги „слее” води до свръхнапрежение и умора. Голям проблем при 3-D прожекциите е мястото на зрителя. Оптималният стерео ефект се получава, когато зрителят е в центъра на залата. Колкото по-периферно от екрана е той, толкова по-слаб е 3-D ефектът върху мозъка на зрителя.
Като очни специалисти ние в ”Света Петка” считаме,че не всеки зрител в зала с 3-D прожекция би се чувствал комфортно. В Очна клиника”Света Петка” – Варна има апаратура ,която определя степента на стереозрение на всеки пациент.Тези които нямат добро стереозрение не биха били подходящи зрители на 3-D прожекция. Вашите деца следва да бъдат изследвани, и тяхната фузия/способност на мозъка да слива образите на двете очи/ би ни дала добра ориентация, дали те са подходящи зрители за 3-D кино и телевизия. Нека да бъдем в крак с новите технологии, но в рамките на разумната човешка физиология.
3-D техниките навлизат в киното и телевизията все по-мощно. Нашите деца и ние самите търсим това ново изображение. То е интересно, близо до реалното. ”Аватар”, „Алиса в страната на чудесата”, „Оз-великият” и много други филми са атрактивни в 3-D вариант.
Но защо, след такава прожекция главоболието се увеличава, децата стават разсеяни, изморени? Астенопия – така се нарича умората, която се появява при натоварване на зрителния анализатор. Очите са като две антени, които предават образа до мозъка, който ги слива и създава усещането за триизмерност и перспектива. Техниките на 3-D изображението са най-различни и са се променяли във времето. Принципът, който те използват е т.н. дисоциация на образите. Нормално явление в зрителното възприятие е сливане на образите на двете очи в един.Това се осъществява в мозъка. В основата на 3-D техниките стои обратното явление - дисоциация/разделяне/ на образите. Специални очила с червено стъкло на едното око,и зелено - на другото, разделят образа от екрана на червен и зелен такъв. Мозъкът ни се стреми да ги слее, но те се различават. Сливайки ги, мозъкът получава възприятие за стереозрение.Това са т.н. кодирани анаглифи – образи от чевено-зелени очила. В последните десетилетия се появиха т.н. поляризиращи очила/нарича се „циркулярна поляризация”/.Отново образите на двете очи в мозъка са дисоциирани. В тези случаи обаче позицията на главата е от значение, за да се получи 3-D изображение. Днес на мода са т.н.”активни” 3-D очила. Те предлагат на дясното и ляво око редуващи се образи в бърз порядък-всъщност докато едното око получава LCD блокиран образ, другото има нормален такъв. Има и системи от лещи и призми, които проектират в пространството различни образи, а мозъкът ги възприема като стереообраз. При 3-D кино и телевизия акомодацията/фокусирането/ и конвергенцията са разстроени. Образът на едното око се намира пред, а на другото око зад екрана. Това създава илюзия за стерео-образ, но за сметка на напрежение на мозъка. Ако зрителят/т.е.нашият пациент/ няма перфектно стереозрение, тогава напрежението на мозъка и умората са по-големи. В някой случаи, при опита да бъдат разделени образите на двете очи, с цел 3-D изображение, се получават двойни образи пред всяко око. Опитът на мозъка да ги „слее” води до свръхнапрежение и умора. Голям проблем при 3-D прожекциите е мястото на зрителя. Оптималният стерео ефект се получава, когато зрителят е в центъра на залата. Колкото по-периферно от екрана е той, толкова по-слаб е 3-D ефектът върху мозъка на зрителя. Като очни специалисти ние в ”Света Петка” считаме,че не всеки зрител в зала с 3-D прожекция би се чувствал комфортно. В Очна клиника”Света Петка” – Варна има апаратура ,която определя степента на стереозрение на всеки пациент.Тези които нямат добро стереозрение не биха били подходящи зрители на 3-D прожекция. Вашите деца следва да бъдат изследвани, и тяхната фузия/способност на мозъка да слива образите на двете очи/ би ни дала добра ориентация, дали те са подходящи зрители за 3-D кино и телевизия. Нека да бъдем в крак с новите технологии, но в рамките на разумната човешка физиология.


>

За контакти: 9009 гр.Варна ул."Петко Стайнов"3 Културен Дом на Слепите
Web master: Христо Шипанов - GSM: 0882/211 153; e-mail: shippy52@gmail.com