ЖИВОТ БЕЗ БАРИЕРИ

Новите технологии откриват по-големи възможности пред хората със зрителни увреждания, позволявайки самостоятелно да преодоляват обективните бариери, възпрепятстващи социалното им включване


виж света през компютъра началоо спорт ръководства кулинарни страници статии сайта се поддържа от Superhosting.bg

Ръководства

NVDA (екранен четец)

Windows

MS Word

MS Excel

MS Outlook

Mozilla Thunderbird

ABBY Fine Reader

Торент файл

Аудио файлове

Adobe Audition

Winamp

KMPlayer

Nero

Balabolka

CDex

CCleaner

Avast Antivirus

Orbit Downloader

µTorrent

Internet Explorer 8

Skype 3.8

Skype 5.3

Електронна поща

SVD (Spider Video Downloader)

Readability

ПЕРСОНАЛЕН КОМПЮТЪР

Персоналният компютър или съкратено PC, се състои от две основни части, това са: Hardware, с неговите реални технически компоненти и Software, включващ операционните системи и приложните програми. Да започнем с хардуерните елементи.

HARDWARE

MotherBoard, дънна платка, наричана още дъно или системна платка, е Основен елемент без който не може да функционира персоналният компютър. Ако за процесора може да се каже, че е "мозъкът", то дъното е "нервната система" на компютъра. Това е основната платка, върху която се монтират всички задължителни хардуерни елементи без периферията. Тя осъществява връзката между отделните хардуерни елементи и периферните устройства на персоналният компютър. Дъното има 6 основни елемента, това са чипсета, процесорният цокъл, поддържаният тип памет, наличните шини, поддържаните устройства, и формата на дъното. Чипсета е съвкупност от логически чипове осигуряващи нормалната работа на всички елементи. Самото дъно трябва да поддържа работата на процесора и да има цокъл за него. Също така да разполага със слотове за RAM паметта, за флопи и хард дисковите устройства, куплонзи за мишка и клавиатура, паралелни, последователни, USB и FireWare портове, различни шини за връзка като ISA, PCI, AGP. Дънната платка може да поддържа различни системни честоти, измерващи се в MHz, а понякога има и различни екстри. Една дънна платка може да поддържа различни процесори, но винаги от един и същи тип. Смяната на процесора с такъв от друг тип почти винаги налага и смяна на дъното.
Централен процесор, или само процесор, съкратено CPU, (Central Processor unit). Това е най-важният елемент от системата. Често го наричат "мозъкът" на компютъра. Той представлява интегрална схема, която изпълнява главните командни функции в персоналният компютър. От архитектурна гледна точка, съвременният процесор се състои от седем основни части. Това са Аритметично-логическо устройство, Управляващо устройство, Регистри, Декодиращо устройство, Кеш за данни и Кеш за команди, Интерфейсна шина за връзка и Устройство за предварително извличане. Скоростта с която работи процесора се тактува от управляващи импулси във времето, затова се нарича тактова честота. Измерва се в МегаХерци (MHz). При равни други условия процесорът с по-висока тактова честота ще е по-бърз. Архитектурата на различните процесори обаче е различна и затова има случаи, при които един процесор с по-ниска тактова честота извършва нещо по-бързо от друг процесор с по-висока тактова честота. Реалната производителност на един компютър се измерва в брой операции за секунда наречени мипсове. Тактова честота: измерва се в мегахерци, а в по новите процесори в гига херци. Един гигахерц .е равен на 1000 000 000 Hz. Един MIPS е равен на 1 милион операции за секунда.
Памети. Паметта се дели основно на два вида RAM и ROM. ROM паметта е само за четене, в нея е записан Биоса, софтуера на дъното. RAM или оперативната памет е абсолютно задължителен елемент. Служи като поле за оперативната работа на операционната система и приложните програми. Тя може да се прочита и записва и данните в нея да се изменят след което да се прехвърлят в хард диска. Това е много бърза памет, в която програмите и информацията се поместват след тяхното извикване. Обемът й се измерва в МегаБайтове (MB). По принцип, колкото повече е тази памет, толкова по-висока производителност ще има един компютър. Това обаче зависи и от други неща. Скоростта на тази памет се измерва в честотата, на която тя може да работи и отново мерната единица са MHz. За скоростта на паметта обаче има значение и нейното средно време на достъп, което се измерва в наносекунди (ns). Колкото по-ниска е стойността на ns, толкова по-бързо дадена памет може да даде информация, намираща се в нея.
Хард диск, на английски HDD (Hard Disk Drive). Задължителен компонент за персоналните компютри. Това е паметта на вашият компютър, на него се инсталират операционната система и програмите, запазват се всички данни и по-късно се извикват от тази постоянна памет. Повечето компютри имат по един твърд диск локализиран вътре в компютърният корпус, именуван дисково устройство C. Обикновено се разделя на два или повече дялове, които приемат следващите букви D, E, F и така нататък. Освен вградени хард дискове на пазара се предлагат външни дискови устройства, които се свързват с кабелна връзка. Съхраняваната информация в диска се организира, подобно на библиотека, поставяйки файловете в папки, известни още като директории. Неговият обем се измерва в Мега или Гига Байтове ( MB,GB), скоростта на въртенето му - в обороти в минута (rpm - rotates per minute), а средното време за достъп до данни на него - в милисекунди (ms). На пазара вече се предлагат външни Хард дискови устройства, които се свързват през U S B входа на компютъра. Те могат да бъдат захранвани през U S B от компютъра, или със самостоятелно захранване на 220 волта. Флопи дисково устройство , или просто флопи. Не е задължително, но е полезно и старите модели компютри го имат. Служи за четене на дискети. Дискетите са преносими носители на данни. Винаги е много по-бавно от който и да е твърд диск. В съвременните компютри не се инсталира вече.
Компакт дисково устройство, на английски е CD-ROM. В съвременните компютри това устройство е вече задължително. Без такова инсталацията на новите версии операционни системи би била невъзможна. Освен четящи, има и записващи CD-ROM устройства (CDR), а също и презаписващи (CDWR). DVD-ROM, това дисково устройствоза разлика от CD-ROM, има многократно по-голям капацитет и се използва за разпространение на цифрови видеофилми и за публикуване на големи софтуерни пакети, които иначе биха заели по няколко компактдиска.
Графичен адаптер, или популярно наричан, видео карта. Този компонент е задължителен, освен ако дънната ви платка няма вградена функция да работи и като видео карта. Функцията й е да изпрати към екрана сигнали, които след това виждате като образ на монитора. Всяка видео карта има различни възможности. Едни функции са вградени в някоя карта, а други не. Допълнителните функции позволяват на картата да извършва дадени задачи по-бързо. Графичният процесор (имат го всички видео карти от последните няколко години) е мозъкът на видео картата, елементът, който изчислява почти всичко. Графичната карта също си има и памет, измерваща се в МегаБайтове (MB) или КилоБайтове (KB) за старите карти. В зависимост от това колко памет има картата, тя може да покаже различен брой цветове.
Аудио карта, на английски е sound card. Този компонент осигурява на компютъра възможността да възпроизвежда и записва звук. За целта разбира се трябва да имате слушалки, тонколони и микрофон. Аудио картата осъществява връзката между компютъра и тези звукови устройства. Основната функция на аудио картата е да преобразува аналоговият сигнал в цифров, който се предава и записва от компютъра и обратното, да преобразува цифровият сигнал в аналогов, който се възпроизвежда от звуковата система. Важна част от аудио системата са тон колоните възпроизвеждащи звука. те биват активни и пасивни. Активните имат вграден усилвател, чрез койтосе регулира звука. Пасивните разчитат на мощноста на аудио картата. Този компонент е особено необходим за потребителя с нарушено зрение, който разчита на звуковият синтезатор.
Мрежова карта, LAN Card. Мрежовите карти са управляващи устройства за приемане и предаване на мрежови сигнали. Служи за връзка на компютъра с Локална или Интернет мрежа, към която е свързан. Мрежовата карта се поставят върху шината на дъното на компютъра. Интерфейсът й може да е I S A или P C I.

Периферни устройства

Монитор, функция на това устройство е да покаже на потребителя какво прави. Мониторите са два основни вида - с електроннолъчева тръба (CRT) и дисплеи с течни кристали (LCD). Размерът на екрана на монитора се измерва, както при телевизорите,по дължината на диагонала в инчове. Освен размера, мониторите притежават още няколко характеристики. Най-важната е честотата на опресняване, която показва колко пъти в секунда се опреснява образа. Измерва се в Херца (Hz). При стойност, по-ниска от 72 Hz човешкото око улавя пречертаването на образа и се изморява. Колкото по-висока е стойността на тази характеристика, толкова по-малко ще се изморява окото. Монитор, функция на това устройство е да покаже на потребителя какво прави. Мониторите са два основни вида - с електроннолъчева тръба (CRT) и дисплеи с течни кристали (LCD). Размерът на екрана на монитора се измерва, както при телевизорите,по дължината на диагонала в инчове. Освен размера, мониторите притежават още няколко характеристики. Най-важната е честотата на опресняване, която показва колко пъти в секунда се опреснява образа. Измерва се в Херца (Hz). При стойност, по-ниска от 72 Hz човешкото око улавя пречертаването на образа и се изморява. Колкото по-висока е стойността на тази характеристика, толкова по-малко ще се изморява окото.
Клавиатура, на английски е keyboard. Това е стандартното входно устройство, с което въвеждате данни в компютъра.
Модем, на английски е modem. Модулира и демодулира сигнали за да може компютърът да осъществява връзка с мрежа през телефонна линия.
Скенер. Скенера е периферно устройство, което се включва допълнително към компютъра. Неговата функция е да сканира печатни издания, като книги, документи, снимки и др.на хартиен носител и да създаде тяхно копие с изображение. Сканираното изображение се съхранява във електронен формат. Това позволява да се конвертира в различни редактируеми текстови формати и да се запише на твърдият диск на компютъра. Много удобно и полезно устройство за потребителите с увредено зрение. Скенера може да бъде черно-бял или цветен.
Принтер. Върши точно обратната работа на скенера - разпечатва на хартия всички данни, които пожелаете. Това е друго периферно устройство, което има обратна функция на скенера, то обръща файловете от електронен формат в документи на хартиен носител. На пазара са се наложили три основни вида принтери , матрични, мастиленоструйни и лазерни. Един принтер може да бъде цветен или черно-бял.
Мишка. Това е най-разпространеното посочващо устройство. Служи за придвижване на курсора по екрана и улеснява извършването на много операции.
Сменяем диск, Removable disc, наричан популярно флаш памет. Това е преносимо запаметяващо устройство, което се свързва към компютъра и се управлява от централния процесор. Има функция на външна памет, с която се въвежда или извежда информация от компютъра.

SOFTWARE

Операционната система е вид програма, която осигурява управлението на персоналният компютър и принадлежащите му устройства. Тя има три основни компонента, ядро,обвивка и допълнителни програми. Ядрото е най важната част от операционната система , която комуникира директно с компютъра. Обвивката наречена още потребителски интерфейс, е предназначена за потребителя. Посредством интерфейса потребителя показва на компютъра какво точно иска от него. Има два вида интерфейси, команден и графичен. С командният управляваме компютъра, като въвеждаме с клавишите набор от команди. Графичният интерфейс предлага във вид на работен плот икони и други символи, които потребителя посочва с мишката. Допълнителните програми, обикновено са най необходимите софтуерни приложения, включени в операционната система. Например Windows включва Internet Explorer Media player и др. Приложният софтуер представлява набор от програми с които дадена операционна система може да работи. На практика потребителя работи с тези приложни програми, а не със самата операционна система. Затова е важно при избора на операционна система да се има предвид нейната съвместимост с множество приложни програми.

Изготвил: Христо Шипанов


>

За контакти: 9009 гр.Варна ул."Петко Стайнов"3 Културен Дом на Слепите
Web master: Христо Шипанов - GSM: 0882/211 153; e-mail: shippy52@gmail.com