“Виното е поезия в бутилка”
(Робърт Луис Стивънсън)
Древните гърци почитали виното като божествена напитка, подарена им от бог Дионисий. Легендата разказва, че Дионисий се ражда от връзката между Бащата на боговете Зевс и простосмъртната Семела. Без да има вина за това, Дионисий си навлича омразата на Хера, съпругата на Зевс, която на няколко пъти заповядва да го убият. Когато начинанието й най-сетне успява, от още биещото му сърце богинята Атина създава първата лоза и затова древните елини твърдо вярвали, че пиенето на вино ги доближава до боговете. Легендата за виното, не случайно е свързана с любовта и ревността. В древността виното и любовта са почитани заедно в шумни и разгулни празници.
Но все пак виното е по-старо от записаната история и дори от самото човечество. Вино има оттогава, от когато съществуват даващите грозде лози. Виното е ставало естествено само от себе си, много преди човекът да открие доста приятното въздействие на съдържащия се в него алкохол и да реши да култивира лозата. Преди повече от четири хилядолетия виното е познато по земите на антична Гърция. За модерния човек виненото летоброене започва едва със заселването на средиземноморските земи от финикийците около 1100 г. пр.н.е.и от гърците 350 години по-късно. Вината на антична Елада са били възхвалявани и превъзнасяни от поетите. Начинът, по който се е пиело виното тогава обаче, а именно смесено с билки, подправки и мед и разредено с вода, понякога дори морска, ни кара да се съмняваме в особено високото му качество. По-късно виното завладява цялата Римска империя, римляните го произвеждат по всичките си земи и дори внасят допълнително от провинциите си в Испания и Северна Африка. Какво е било обаче качеството на римското вино? Част от вината са показвали невероятен потенциал за отлежаване, което говори за високо качество на приготвянето. Мъстта често е била концентрирана чрез загряване и е била оставяна да поема пушека от печката, т.е.по всяка вероятност е имала вкус, подобен на днешната Мадейра. Такова вино се е пиело разредено с вода. Тези които са пиели виното неразредено в древен Рим, са се считали за пияници. По късно в средновековието, под егидата на църквата и манастирите се полагат основите на лозарството и винарството, за които са въведени строги правила и се появяват някои от познатите ни днес винени сортове.
До началото на XVII век в Европа, виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Затова във водата за пиене се е добавяло вино за дезинфекция, както в наши дни тя се хлорира. Липсата на други алтернативни напитки в тези времена е допринесло за масовата употреба на виното. Произвежданата бира без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. По това време Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери - предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. На описания за виното преди началото на XVII век не може да се разчита много. Обичайно се е обръщало внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.
Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII в. напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. В областта Шампан, Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му, то започва да кипи. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино - на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино ноар се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен.
В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг. Виното, което печели най- много от навлизането на стъклената бутилка е огненият портвайн, с който англичаните така са свикнали от края на XVII в. Причината за това е не друго, а изключително високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция. Вината от Германия от XIX в. също са доста по-различни от това, което днес разбираме под немско вино. Надали е съществувало дори и едно от днешните светли, ароматни и често полусухи вина. Тогавашното вино от неузряло грозде е с висока киселинност и се е нуждае от продължително отлежаване.
Шампанското от XIX в. е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии подобно на днешното. Портвайнът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес. Консумира се повече сладко вино - малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.
Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното - през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.
В този момент се появява листната въшка. По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени. Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство. Едно начало, изпълнено с много трудности и спънки - сух режим, икономическа депресия, световна война. За щастие виното оцелява през вековете и не само че оцелява, но и развива своя невероятен потенциал.
Редактирал: Христо Шипанов
