Прозорци - Въведение
В този урок се описва екрана, показващ стандартен прозорец при работа с Windows 10, екранен четец Jaws 18 и българският синтезатор SpeechLab. Всичко което потребителя може да върши с персоналният компютър посредством Windows , се показва на екрана в рамки наречени прозорци. Съдържанието на различните носители на информация, се показва в прозорци с различен по вид и дизайн интерфейс. Най-общо може да разграничим следните видове прозорци: Прозорци на папки; прозорци на файлове; прозорци на приложни програми; диалогови прозорци и информационни прозорци. За да се отвори прозорецът на папка или файл, първо се търси и намира със стрелките от активен списък на екрана. С раздвижване на стрелките, даденият обект се маркира и гласовият синтезатор съобщава неговото име. В зависимост от настройките, освен името може да чуете и Selected, което потвърждава, че обекта е маркиран. Ако обаче чуете след името на обекта Not Selected, това означава че не е маркиран. Маркирайте го със клавиша Space или с раздвижване на стрелките нагоре надолу. Щом чуете нужното име както трябва, с клавиша Enter давате команда за отваряне.
рци на папки; прозорци на файлове; прозорци на приложни програми; диалогови прозорци и
Прозорци на папки
Отварянето на папките става с Windows Explorer. Когато е зададено оформлението на прозореца да има изглед на списък, на екрана се показват съдържащите се елементи в папката подредени в списък. Чувате List View, означаващо изглед на списък. Същевременно фокуса стои на първият елемент от списъка. Списъците може да съдържат папки и файлове. Windows Explorer , е предназначен да обработва цели папки и файлове, а не съдържащите се в тях данни.
Прозорците с отворените папки по подразбиране имат стандартен вид. Този изглед с допълнителни настройки може да се персонализира и променя. В най-горната заглавна лента, в ляво е изписано името на папката, а в дясната част има 3 графични бутона, за минимизиране, увеличаване или възстановяване на размера и затваряне на прозореца, удобни за работа с мишката. Комбинацията Insert + T съобщава името на отвореният прозорец във заглавката Title List. Под заглавната лента се намират хоризонталните Ribbon менюта. Следва адресната лентаВ, която показва местонахождението на директорията, пътя до отвореният обект и графичният символ. Основният прозорец при настройка по подразбиране съдържа два панела. В десният по-голям панел съдържа списък с елементите на отворената папка. Този основен панел може да се показва в различни режими, в опростен вид или по-подробно. По подробно означава, че елементите ще се показват освен с имената и разширенията и с датата на промяна, типа и размера им. Движението по елементите става със стрелките. В ляво вертикално се намира дървовиден списък с основни папки и често посещавани файлове. В долният край на екрана се намира лентата на състоянието, (Status Bar. В нея се показва информация за състоянието на изпълняващата се задача, в случая броят на елементите в папката и избраният по редд обект. Забележка: показване или скриване на отделните панели зависи от настройките, които може да направите от меню Изглед. Прескачане от поле в поле в прозореца напред, става с клавиша Tab или функционалният F6. Обратно фокуса се връща с Shift+Tab или със Shift + F6. До лентата на състоянието се стига с комбинацията Insert + Page Down.
С бързи клавиши на екранният четец Jaws може да получавате информация за съдържанието на прозореца.
Insert + буква T, съобщава името на отворената в момента на екрана папка.
Insert + Page Down, съобщава информацията от лентата на състоянието.
Insert + B, изчита от горе до долу, целият текст на екрана.
Insert + Tab, съобщава фокусираната, изпълняваща се в момента задача.
Прозорци на файлове.
В зависимост от формата на съдържащите се данни във файловете, те се отварят в прозорци с помощта на различни приложни програми. На практика това означава, че е активирана съответната приложна програма и е отворен нейният интерфейс, а чрез него се показва или изпълнява съдържащата се във файла информация. Всички прозорци на файлове и програми имат заглавни ленти, съдържащи името на файла и програмата която го е отворила, или само програмата и нейната версия. Под заглавната лента се намира лентата с хоризонталното Ribbon меню. Дизайна и размера на прозорците на различните програми зависи от техните проектанти и програмисти. За съжаление не всички интерфейси са достъпни за екранният четец. Такива недостъпни, са прозорците представящи информацията само в графичен вид. Затова потребителя трябва да си подбере такива приложни програми, които са адаптирани за работа с екранен четец.
Работа с множество прозорци
Обикновено с компютъра се работят множество задачи, които се отварят в отделни прозорци. На преден план на екрана се вижда последно отвореният. Останалите са подредени зад него, по поредността на отваряне и не се виждат. Но те реално съществуват и програмите с които са задействани работят едновременно. Действителна работа може да се извършва само с първият, тъй като екранният четец вижда на екрана само него. Преминаването от прозорец в прозорец става с комбинацията Alt + Tab,като се задържи бутона Alt и се натисне еднократно Tab. Ако има повече от два отворени прозореца, се задържа Alt бутона и с всяко следващо натискане на Tab се отива на поредният отворен прозорец. По-точно казано, след задържане на Alt, при първото натискане на tab, се появява на екрана прозорче с иконите на всички отворени прозорци. Задържайки клавиша Alt, с всяко следващо чукване на tab фокуса се мести по хоризонтално наредените икони, чувате името на отвореният прозорец и програмата, която го поддържа. Щом чуете търсеното име, пускате едновременно и двата клавиша и прозореца застава на преден план на екрана. Друга възможност за преминаване между множество отворени прозорци е клавишната комбинация Insert + F10. Като натиснете едновременно Insert + F10, се отваря списък с отворените в момента задачи. Избирате със стрелките елемент от списъка. С Enter се отваря на екрана прозореца на избраната задача.
Диалогови прозорци
Освен стандартните, по време на работа се отварят допълнителни прозорци наречени диалогови, чрез които се осъществява виртуален диалог между потребителя и компютъра. Диалоговите прозорци са главните средства за комуникация между компютъра и потребителя в Windows и в програмите, базирани на Windows. Всеки диалогов прозорец представя всички възможни опции, асоциирани с дадено действие. задават се опциите, а вие показвате как искате да бъде изпълнено действието. По-просто казано, чрез диалоговият прозорец програмата пита за нещо и дава възможност на потребителя да избере нещо и след това да потвърди. Използват се най-често за настройки на софтуерните приложения. В диалоговите прозорци съществуват стандартни типове полета, в които потребителя може да направи своят избор. Ето най-често срещаните:
Edit поле, това е текстово поле в което директно потребителя въвежда необходимите данни за изпълнение на задачата. В тях се пише по правилата, като в текстов документ.
ComboBox, съдържа списък с възможности предлагани служебно от програмата. Списъка се отваря с Alt +стрелка надолу. Елементите от списъка се избират със стрелките.
Check Box, квадратно поле,в което може да се постави или да се премахне отметка, придружено с пояснителен текст. Има две положения в зависимост от отметката, Checked или Not Checked, означаващи буквално да или не. Поставяне на отметка или премахване на такава, става с клавиша Space.
Radio button, това са кръгли на вид бутони, които също може да приемат или не, като Check Box отметки. Разликата е в това, че радио бутоните предлагат повече от две възможни решения. Движението и съответно даването или премахването на отметка в тях става със стрелките. Заставайки върху даден радио бутон той автоматично приема отметка, а останалите се изчистват.
Spin Box, това са полета, в които стойностите може да се избират както със стрелките, така и да се въведат ръчно.
Бутони за потвърждение, такива са YES, NO или Applay, означаващи Да, НЕ и приложи, също така и OK лии CANCEL, (ДА или ОТКАЗ). Диалоговият прозорец се отваря с Enter, затваря се със Escape, или след активиране на бутоните за потвърждение. Преминаването от поле в поле в рамката на диалоговият прозорец се осъществява с клавиша Tab. В повечето диалози, по подразбиране се предлага един бутон за потвърждение. Ако има такъв бутон комбинацията Insert +B, води фокуса бързо до него.
Един диалогов прозорец може да съдържа по-голяма и разнородна информация, която е разположена в отделни дялове, наречени табове. Заглавките им в рамки са подредени в горният край на прозореца. Всеки tab се отваря в отделен екран. Преминаването от един в друг екран в рамките на един диалогов прозорец става с комбинацията Ctrl + Tab и обратно Ctrl + Shift + Tab.
Диалоговият Прозорец може да бъде само информационен, да съдържа предупреждение или някаква помощна информация и да има един бутон ДА, или (YES), изискващ потвърждаване. Тогава фокуса застава на бутона и в повечето случаи със стрелките и клавиша tab е невъзможно да се прочете текста. Изобщо пояснителните текстове в диалоговите прозорци са проблем за екранният четец. Клавиша Tab наистина придвижва фокуса по полетата с опции и бутони, но не винаги чете пояснителните текстове встрани от тях. Един от начините да се прочете цялата информация без прекъсване от диалоговият прозорец е с комбинацията, Insert + B.
Другият начин е да се превключи в режим на работа с Jaws курсор. Преминаването от стандартният режим на работа с PC курсор към Jaws курсор помага да се прочетат всички текстове в полето на прозореца. Превключването на Jaws курсор става с комбинацията Insert + клавиша минус от малката цифрова клавиатура. Връщане обратно на PC курсор става с клавиша плюс от цифровата клавиатура. В режим на Jaws курсор четенето е удобно с Insert + клавишите от цифровата
Менюта
Операционната система предлага три вида менюта, които могат да се ползват при отворените в прозорци папки, файлове и програми. Като наименование са еднакви, но се различават по специфичните команди, в зависимост от вида на програмата.
Ribbon меню
Активира се с клавиш Alt. Забележка: проверете дали менюто е разгърнато на екрана с всички табове. В противен случай няма да е видимо за екранният четец. Командата за разгръщане на Ribbon Menu е комбинацията Ctrl + F1, когато е разгърнато чувате Expanded.
Ако ползвате екранният четец Jaws, За улесненото придвижване със стрелките до опциите в разгънатото Ribbon Menu, следва да промените една настройка.
1. Отворете папка със списък.
2. С бърз клавиш insert+J, активирайте контекстното меню на jaws.
3. Със стрелка на долу намерете utilities sub menu; отворете със стрелка надясно падащ списък; продължете със стрелка надолу до settings center и потвърдете с enter.
4. Отваря се диалога с настройките на jaws. Със стрелка надолу потърсете опцията miscellaneous; отворете с дясна стрелка падащ списък и стрелка надолу намерете опцията use virtual menu и дайте отметка с клавиш space.
С tab намерете първо бутона apply и потвърдете след това натиснете ok.
След тази настройка придвижването по ribbon менюто ще става по-лесно със стрелките.
Движение по табовете на Ribbon menu.
С клавиш alt се фокусирате в лентата на Ribbon меню. Фокуса попада на последно избиран Таб, чувате virtual ribbon и името му. Хоризонталната лента съдържа следните основни елемента: Раздел Файл, Начало Таб, Споделяне Таб, Изглед Таб и два бутона намаляване на лентата и помощ. Придвижването между тях става с лява или дясна стрелка. Движението повтаря елементите кръгообразно. Визуално основните Табове се разгръщат в подменюта, които от своя страна се разлистват в списъци от опции и бутони. След селектиране на даден Таб, движението по разгърнатите подменюта става със стрелка надолу. Списъка с опции и бутони на дадено под меню се отваря с дясна стрелка. По елементите на списъка фокуса се придвижва със стрелките, избраната опция се потвърждава с Enter, а със кликване върху Split бутоните се отварят диалогови прозорци и допълнителни списъци. Преминавайки със стрелката нагоре пред първият или след последният, елементите от падащият списък се повтарят циклично.. Затварянето на активираните менюта става с бутона Escape. Когато отваряте няколко стъпки навътре в разгънатата структура на Ribbon, натискате толкова пъти Escape за да излезете напълно от менюто.
Контекстно меню
С бутона Applications се задейства контекстното меню. Със стрелка надолу се отваря списъка с командите, специфични за всеки момент от етапа на работа с различните програми. Характерното за това меню е, че в зависимост от актуалното съдържание на екрана, предлага нужните за работата в момента команди.
Системно меню
С комбинацията Alt + Space, се активира системното меню. Със стрелка надолу се отваря списъка с командите, чрез които може да управлявате състоянието на отворените прозорци. Конкретно да увеличавате, намалявате, определяте или възстановявате техният размер. Когато прозореца е максимално голям, на екрана има повече информация и екранният четец ще я види и ще я изчете. Ако има по-малък размер екранният четец не успява да види цялата информация и не ще може да я прочете. В същото време при намалени размери, на екрана се виждат и други отворени прозорци и изчитаната информация се смесва. Затова най-добре е да се поддържа максимален размер на прозореца с който потребителя работи.
Бързата клавишна комбинация бутон Windows + стрелка нагоре увеличава бързо размера на прозореца, а бутона Windows + стрелка надолу го намалява без да се ползва менюто.
Изготвил: Христо Шипанов
