Излет по следите на отминалото време
На 14 май 2022 г., група от 48 съюзни членове и придружители от Регионална организация на слепите гр. Варна се отправихме на пътешествие до забележителностите на гр.Шумен и Велики Преслав. С автобус и чудесно настроение в прохладно слънчево утро отпътувахме от Варна. Пристигнахме бързо и удобно в гр.Шуменна улицата с възрожденските къщи. Тук ни очакваше екскурзоводка с ярко цветна капела, развяваща българското знаменце. Поведе ни по калдъръмените улици на възрожденският квартал. Описвайки съхранената възрожденска архитектура , разкриваше пред нас историята на забележителни българи от следосвобожденска България.
На улицата с възрожденски къщи спряхме в старо градско кафене. Това е била къщата, дом на голямата фамилия на санитарния лекар д-р Евтим Верби. Във вътрешното дворче със старинна чешма на кафене „Верби“ , на масички сред чимшири и цветя, ни предложиха кафе, приготвено на пясък, и опитахме бяло сладко, сервирано с лъжица в чаша вода.Потопихме се в атмосферата на старите шуменци.
В съседният двор влязохме и разгледахме къщата на Димитър Сребров, обзаведена като реплика на стар градски интериор от възрожденските времена. Екскурзовода ни поднесе интересна беседа за някогашният бит и обичаи на българина, докоснахме с ръце обзавеждането и усетихме мириса на отминалите времена. сСребровата къща е превърната и в място за забавления. На първия етаж е разположена ретро-фото, което разполага със 150 костюма. Посетителите с въображение, си представиха как ще изглеждат в ретро стил.
Продължихме с удоволствие по старата улица потропвайки с бастуните, водени от любопитство и от увлекателният разказ на екскурзоводката, без страх от неравният терен и стъпалата. Застанахме с почит пред къщата с малкото вътрешно дворче на Добри Войников – учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал.. Узнахме, че Домът на видния възрожденец е архитектурен паметник от епохата на Възраждането и е построен от самия него през 1862 г.
Спряхме се пред къщата на шуменския търговец и кмет на българската община хаджи Димитраки Хаджипанев, в която е живял водачът на Унгарската революция Лайош Кошут по време на изгнанието си в град Шумен.
С вълнение застанахме пред най-старата запазена шуменска къща от края на XVIII век, в която е израстнал апостолът от Априлското въстание Панайьот Волов. Усещаше се като че ли живописният двор и зеленината на двувековния орех, още пазят духа на възрожденското време. Чухме интересни истории от буйните младежки години на героя.
Поседяхме и в двора на къщата на известният шуменски род Кърджиеви, заслушани в историята за началото на музикалният живот в България и делото на Панчо Владигеров, свързан с дългогодишното си пребиваване в Шумен.
След споделеният разказ за съдбата и делата на видните възрожденци, разбрах че нашите членове са впечатлени от благотворителността и доброволното отдаване на личното си благоденствие и дори живота си за изграждането на следосвобожденска България. Замислих се за тази доброта и съпричастност на такива българи помогнали, преди 100 години за създаване на първото дружество на българските слепи. Неволно се запитах, срещат ли се в наше време такива добродетелни българи или са само спомени от миналото?
Напуснахме Шумен и продължихме пътуването към Велики Преслав. Заредени с настроение очаквахме срещата със съхранените паметници от величието на средновековният Преслав. Пристигнахме пред впечатляващата сграда на Археологическият музей, построена специално за съхранение на откритите артефакти от крепостта, църквите и дворцовият комплекс на Преслав. На входа ни посрещна любезно екскурзоводка от музея. Поведе групата в достъпната среда с разположената експозиция. С внимание изслушахме разказът за историята на Велики Преслав като столица на средновековната българска държава. Обрисува какво съдържа експозицията в музея. Допуснаха ни в хранилището със златното преславско съкровище, тук в тишината сред изложените златни накити, със съзнанието си усетихме царското величие на средновековна България.
След музея се отправихме през горичка по достъпна пътека до Златната църква останала като най-красивият символ на християнството по времето на Цар Симеон. Времето беше чудесно за разходка сред зеленината на свежият пролетен ден. Отпътувахме за Варна, по пътя изведнъж ни застигна силна буря с пороен дъжд. В автобуса беше приятно и уютно, така пътувахме в шеги и закачки и се прибрахме преживели един чудесен излет сред природата по стъпките на историята.
Христо Шипанов
