ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ СБОРЯНОВО
Териториалната организация на слепите Варна, организира масови туристически и спортни събития, с цел извеждане на своите членове от затворената домашна среда, за преодоляване на социалната им изолация.
В подкрепа на желанието за активен живот и нови познания, на 21 май 2023 г. се проведе екскурзия до историко-археологически резерват Сборяново, с участието на 48 съюзни членове и техните придружители. В програмата на екскурзията бе планирано посещение на тракийската царска гробница край с. Свещари, разкопките на древният тракийски град на гетите Хелис и светилището Демир баба теке. Времето в утринта на тръгване от Варна бе приятно и обещаваше едно чудесно пътуване до резервата Сборяново. Пътуването премина леко и неусетно в удобството на големият автобус и увлекателната историческа беседа на екскурзовода. След два часа пристигнахме до началната точка от нашето пътешествие – тракийската царска гробница край Свещари. Приятно впечатление ни направи достъпната среда на археологическият обект, с ново изграденият удобен Посетителски център и паркинга.
Разположихме се в залата на посетителският център, където ни прожектираха озвучен филм за историята на древният тракийски град Хелис и гробниците. В царската тракийска гробница влизахме на групи по 12 души заедно с екскурзовод и при изключителни мерки за сигурност. Тези които изчакваха своя ред се разходиха измежду останалите могили.
Влизайки в камерата на гробницата вратите се затвориха и ние се пренесохме от настоящето 3000 години назад във времето. В тишината и настъпилият мрак се почувствахме изолирани от света на живите, с усещане за присъствие на духовете на погребаните траки. Изведнъж осветлението се включи, стените се оживиха с цветни постери от археологическите разкопки и намерените артефакти. Екскурзовода ни разказа интересната история за откритието на царската гробница под Гинина могила. Отвори се друга плъзгаща врата и влязохме във вътрешната погребална камера, вратата отново се затвори. В помещението се поддържа постоянна температура и влажност за да се предпазят фреските от външното влияние. Екскурзовода ни описа централната камера, как стените са украсени с релефни изображения на 10 кариатиди – символи на Великата богиня- майка и представената на стената сцена на обезсмъртяването на тракийския владетел. Посочи разположените в камерата ложета на владетеля и неговата спътница. Тракийските живописци са използвали за рисуване бои добивани от естествени материали намиращи се в околната среда. Затова рисунките изглеждаха бледо оцветени и трудно различими за хората със слабо зрение. Екскурзовода разказа за случило се земетресение в началото на ІІІ в. пр. Хр., след което останките на царската двойка са били препогребани в преддверието, където са били запазени само черепите. В гробната камера по- късно се е извършило ново погребение. Освен човешките тленни останки на тракийският владетел и спътницата му, в гробницата е имало скелети на три коня. Чудехме се, дали жената и конете са били живи или мъртва при погребението на тракийският цар. Усетихме с въображението си, автентичността на запазената Гробница, движейки се по неравният под, по специфичният мирис и обграждащата ни мистична атмосфера.
След като всички от нашата група разгледахме и се докоснахме до уникалната тракийска царска гробница, с автобуса се отправихме към сърцето на резервата Сборяново - Демир баба теке. Текето е било изградено върху древни останки от тракийско светилище, край свещен извор. Местността в която се намира светилището е трудно достъпна, стръмна и гориста затова продължихме разходката пеша. До самото теке достигнахме по горска пътека с 250 стъпала. Прехода бе труден, но с помощта на придружителите и перилата на стълбището се добрахме до двора на текето. Слизайки по стълбите бяхме впечатлени от вързаните по перилата и клоните на дърветата, разноцветни парцалчета и части от дрехи. Екскурзовода ни обясни, че според поверието завързването на пъстро парцалче носи здраве, даже ако тъканта е от мястото на дрехата, което покрива болно място, то то ще се излекува. Двора на текето бе оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи, гледани отблизо се забелязваха изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и др. Обясниха ни, че това изразяват идеята за общите корени на алевийските , християнските и езическите традиции. Вратата на седмоъгълната сграда с куполно покритие бе отворена и ние влязохме в преддверието. Пристъпихме в полутъмно и влажно помещение. Гробът на светеца Демир баба, бе разположен в средата на седмоъгълното помещение, който е ориентиран с главата на запад и беше отрупан с дарове. Житието на Демир баба е изпълнено с легенди за изпълнявани обреди с древни индоевропейски корени – лягането върху каменния олтар за да се придобие силата на скалата, връзването на парцалчета – символично обличане на Богинята майка. В двора на светилището видяхме извора „Беш пармак“ или „Петте пръста“, на който се приписват лечебни свойства. Не пропуснахме да си напръскаме очите от извора.
Край Демир баба теке открихме едно приятно място за отдих сред природата - хижа „Ахинора“. С удоволствие се настанихме за почивка и обяд на прохладната веранда, с което завършихме тази чудесна екскурзия.
Христо Шипанов
